Системите за пара се използват широко в индустриални, търговски, енергийни и процесни приложения за осигуряване на топлина или за задвижване на турбини. Развитието на парните системи се връща до осемнадесети век. През 1781 г. Джеймс Уат патентова парни двигатели. Днес парните турбини са заменили назадни парни двигатели и са често срещани в енергийната и процесната промишленост. В индустриални, търговски и институционални (ИТИ) приложения електрическите мотори в голяма степен са заменили парата за задвижване на механизми. Парните системи в ИТИ приложенията се използват обикновено за осигуряване на топлина за нуждите на ОВК и процесите. Изолацията се използва обширно на парните системи, за да се ограничат загубите на топлина.

Системите за пара предлагат няколко предимства. Парата е газ и бързо се разширява, за да запълни наличното пространство. Затова тя протича през системата без помощта на външни енергийни източници като помпи. Тъй като по-голямата част от топлинното съдържание в парата е съхранено като скрита топлина, големи количества топлина могат да се разпределят в цялата система с малка промяна на температурата. Освен това, ниската й плътност означава, че може да се използва в високи сгради без излишни налягания.